Дневникът на (НЕ!)беладжията - 25
С кашлица лоша и с температура,
баба ми Койна не иска да чуе
ние на лекар да я заведеме.
- Имам настинка. Отива си хремата.
Чайчета пия, не скъпи лекарства.
Те за децата са, дето подрастват.
Няма опасност и скоро ще мине!
Чер гологан от това да загине
и на шега няма как да се случи!
Ето - и билкови лукчета смуча,
вчера донесе ги баба ти Мери.
Аз мълчаливо стоя, начумерен.
Чудя се как на глава да изляза.
Строг да се правя, по-млад съм, не мяза
аз на старицата ум да наливам.
Ала тревога стомаха ми свива
и се опитвам да търся решение.
Тя опонира и с друго е мнение,
тъй че компромисен ход не намирам.
Временно точката слагам с "Разбирам!",
но не разбрана за мене остава
тази позиция. Точно тогава
дядо, паркирал колата, звъни ми:
- Долу съм, Мите, ела отвори ми!
Тичам, решен във борбата да включа
вече и него. Какво ще се случи,
даже за себе си отговор нямам,
но ще помогне, в това се надявам!
- Зле е! Не иска на лекар да ходи!
- Днес аз спасителна акция водя! -
дядо с решителност тръгва към стълбите.
Аз го догонвам. Водач е - от първите.
Баба стои на вратата, закашля се.
- Стрино, не мина ли, вече ме плашиш!
Хайде, обличай се и да те водя!
- Ама и аз съм една... Тук тревоги
ли съм дошла да създавам на всичките!
- Виж, зачервила си нещо очичките,
хрипове чувам дори без слушалка.
Още в града си и ще ми е жалко
да те изпуснем така нелекувана!
Баба ми Койна, пред нас развълнувана,
бързо приготвя се, чантата взема си.
- Ваньо, да ви занимавам със себе си
никак не исках! - през сълзи прошепва.
Гледам я, нещо в душа ми трепва
и си я гушвам отзад на седалката.
(Аз ли пораснал съм, тя ли е малка?!)
Дядо ни води при рентгенолога.
- Без направление нищо не мога
аз да направя! - усуква го докторът.
- Искаме снимка. И плащаме. Колко?
Тука картинката в миг се променя.
- Моля, госпожо, елате след мене! -
важният доктор с ръце във джобовете
баба ми Койна след себе си води.
После изчакваме. Дядо привиква,
стреснато някак говори, но свиква
вече ухото ми отдалечено.
Чува единствено: "... незащитено!"
Ха! За какво ли ни предупреждава?
Баба съвсем не прилича на здрава!
После разбирам бронхит, че развива.
- Можеше още по-зле да е... - свива
със облекчение устни жената.
- Можеше, да, но на възраст си! Смятам
тук да останеш, докато ти мине.
- Кой ще ми гледа животните, сине?
- Ще позвъним на комшийката твоя.
Ако откаже, там всички сте свои.
Нищо не искаме да те тревожи!
Ще уредиме въпроса! Не може
болна на село ти да се прибираш!
Аз притеснен съм за теб, не разбираш ли?
Баба избърсва сълзичка пролята.
- Няма по-мило дете на земята
от възмъжалото внуче на Мери!
И със десница, която трепери,
кръст пред гърдите молитвено прави:
- Бог да ти дава, момчето ми, здраве!
Дядо колата си в дясно отбива,
слиза и после в аптека отива.
- Ето, изпълних рецептата, стрино.
Вземай редовно и без да подминеш
тези лекарства, за да оздравееш!
- Аз ще следя за процеса! - се смея
вече отпуснал сърцето тревожно.
- Пропуск от нейна страна - невъзможен!
Баба ни гледа, прошепвайки тихо:
- Двама мъже днес с любов ме спасиха!
Следва:....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
