pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17034
16 июл. 2021 г., 15:37

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 33 

  Поэзия » Для детей
541 0 8

Все не остава за дневника време.

Дядо с колата дойде да ме вземе

и у дома ни ремонти направихме.

Таня и майка ѝ скоро отплаваха

на океански круиз да починат.

Чувам я, но със посоки разминати

с нея през лятото се озовахме.

Имахме планове общи. Мечтахме

няколко дни на Созопол да бъдем,

но си остана така и несбъдната

тази мечта.Как ми липсва момичето!

Вече не питам дали ме обича.

Ако и аз съм ѝ липснал - така е.

Често сърцето ми лудо играе,

щом от екрана усмихне се Таня.

Днес ме попита тя и от зарана

мисля къде да отида аз с мама.

Помня, че имам почивка за двама,

заради случката осигурена,

но да реша ми е трудно на мене

и я оставих сама да избира.

Бях изненадан, че майка се спира

точно на Равда да идем отново.

- Имам с баща ти там хубави спомени

и ще си мисля отново, че тримата

с него сме! Там да заминеме, сине!

Щом е решила, тогава съгласен съм.

В ново хотелче запазих аз място

и през нощта във четвъртък пътуваме.

Може и с корабче там да поплуваме,

както баща ми ни возел в морето.

Снимка такава държи в чекмеджето

на тоалетката тя от години.

Щом я погледне, в  очите ѝ сини

бистри сълзи на мига заблестяват...

Става ми мъчно. Не ѝ разрешавам

все да тъгува, но всъщност разбирам -

точно тъгата ѝ Равда избира.

. . .

 

Вече на път в автобус двуетажен,

с пътните чанти, прибрани в багажника,

спиме и двамата в прехода нощен.

По разписание там ще сме още

на ранина преди изгрева слънчев.

Чакам да чуя аз припева звънчев

и на вълните пред бряг коленичил.

Да, не можахме със мойто момиче

ние да видим в Созопол морето,

но затова пък днес с майка ми, ето,

изгрев на морския бряг ще посрещнем.

Спи ми на рамото мама, но нещо

може стряскащо в сън е видяла.

Бързо отваря очи и, разбрала 

още далеч че сме, пак ги затваря.

Галя ръката ѝ. Не разговарям,

даже опитвам да спя като нея.

А автобусът в мечти ни люлее.

. . .

 

Ето, пристигнахме, свалям багажа.

- Мите, момчето ми, да ти покажа -

тука в пресечката беше квартирата!

Мама с вълнение тръгва и спира

озадачена пред нови постройки.

- Нашта хазяйка се казваше Дойка,

беше голяма от мен на години.

Няма я къщата... Или подминах

вече я, сине? Обърках се, мамо...

- Нека побързаме! Имаме само

десет минути до изгрева вече.

- Ще я намеря! - уверено рече

тя и забърза послушно след мене.

Минахме чуден хотел със зелени

паркове и със басейн по средата.

Нашият - с палма току пред вратата -

малък видя ми се, не като в снимките.

- Ние при вас резервация имаме,

но ще оставиме само багажа.

Изгрева искам оттук да покажа

само на мама. А стаите - после.

Кимва младежът: - Разбрах! И въпроси

никакви повече той не задава.

Знак да вървиме усмихнат ни дава.

- Хайде, минутка до изгрева има! -

майка си дърпам. Тя тръгва щастлива,

после във пясъка боси нагазваме.

Слънцето първи лъчи е показало

и по морето пътека рисува.

Бъдеще светло пред нас ми се струва

утрото юлско, че днес предвещава.

- Колко красиво е! - в мен заблестяват

думите майчини. Аз я прегръщам.

После в хотела си ние се връщаме

и настаняват ни в стаи съседни.

Първа почивка! Но не и последна!

 

 

Следва:....

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Сенилга, за първи път ми идваш на гости, добре си ми дошла! Децата се нуждаят от стихове, ние възрастните - също. Затова се осмелих да дам живот на този романизован поетичен дневник.
  • Дети,. конечно, вырастают , но почему бы им не продолжать писать стихи?
  • Дано, Роси!❤️ И аз горя от нетърпение да я видя, но по-важното е как ще я приемат хората като излезе!😃
  • И аз я чакам с нетърпение! Успех, Мари! Дано скоро я държим в ръцете си!🌹🍀
  • Надявам се да стане до есента и не само ти да ѝ се зарадваш, Мини. В сайта има и други хора, които очакват книжката с нетърпение!😃
  • Нямаш представа, как ме зарадва тази новина, Мария! Желая успешно реализиране, на този тъй хубав проект!
  • Как ме радва твоят интерес към случващото се с Митето, Миночка!❤️ Още повече, че вече правя първите истински, а не илюзорни крачки в издаването на книгата с приключенията на малкия беладжия! Ако знаеш колко позитивно ми действа коментара ти, скъпа!😘🌹❤️
  • Митето, не е с Таня, но любовта им ще ги следва в морския път.
    Ще се насладят, ще починат и с нови емоции ще продължат пътя на влюбените! Насладих се!
Предложения
: ??:??