pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
875 17045
29 июл. 2021 г., 23:16

Дневникът на (НЕ!)беладжията - 35 

  Поэзия » Для детей
624 2 12

               Е П И Л О Г

 

Мама ми каза, че дълги години

дневник е водела. Още във скрина

пази бележника, ситно изписан.

Аз го открих и направо бях слисан.

Бързо зачетох се, в него увлечен.

Че си приличаме, знаех го вече,

но че еднакви сме - не подозирах.

Себе си там в редовете откривах

и се замислях. А извод тревожен

мен ме преследваше. Бе ли възможно

трудната орис аз да пренапиша?

Искам в живота по-лесно да дишам

и под щастлива звезда да живея.

Тази чувствителност взел съм от нея,

но за характера не съжалявам.

Чуждата болчица аз да улавям,

да я откривам на всеки в очите

не е заплаха за мен, ако питате.

Таня сърце като моето носи.

В кал ще нагази за другия боса,

без колебание тя ще се хвърли.

Устрема няма да спрат бури върли

и затова аз така я обичам.

Нашите пътища са се затичали

и ще се срещнат във точка пресечна.

Знам, че сърцето отдал съм си вечно

и, че едва ли аз ще съжалявам!

Учим последна година и давам

всичко от себе си да е успешна.

Време за губене няма и грешно

ще е за глупости да го пилея.

Имам си цел. И, преследвайки нея,

чувствам по-умен, че вече съм станал.

Дядо ме пита дали аз съм хванал

здраво юздите в посока избрана.

Знае - помогна ми той да ги хвана

и затова съм му аз благодарен.

Ветеринаря селцето в България

чака си. Следват студентски години.

После животът ще бъде картина,

дето през дните си сам ще рисувам.

Днес е мечта това, но се вълнувам

и съм готов на мига да се случи.

Срещите в селския двор ме научиха,

че за живота във всичките форми

си отговорен. Така се заформи

в нужда ли някой е - да му помогна.

Мама, сърцето ми че е огромно

казва ми и от това е щастлива.

Нейната гордост поддържам ли жива,

ще е за пътя напред огледало.

Сториш ли всичко с мечта оживяла

в полета свой да летите нагоре,

значи и твоите родови корени

са допринесли това да се случи.

Дневника свой аз пред вас ше заключа

в скрина при този, изписан от мама.

Може в ръце да го видите само,

ако, от нещо объркан, посоката

в себе си търся, нагазил в дълбоките

мътни води на живота пред мене.

Време е сбогом със вас да си взема.

Дневниче, влизай сега в чекмеджето!

Ключа резервен търсете в сърцето.

 

 

                   К  Р  А  Й

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Морето е поласкан да те види и ти обещава, че няма да излъже очакванията ти!😃
    Прегръщам те, Доче! ❤️
  • "Срещите в селския двор ме научиха,

    че за живота във всичките форми

    си отговорен."
    Браво, умнико.! И знам че щастливо
    бъдеще тебе (И Таня ) ви чака.
    Успех пожелавам. И малко ми е криво.
    следващи случки ,че няма да чакам.
    Но не се знае. Може след време
    твоята щерка да почне да пише
    в дневника свой чрез красиви поеми
    дни от живота си с чувства възвишени.

    И аз ще чакам книжката!
  • Пепи, Светличка, всяка раздяла е трудна, особено, ако си вложил чувства, но, ако е речено, ще се появи и развитие на сегашната ситуация.😃 Нека оставим героя ни малко да си почине. Времето ще покаже има ли смисъл да продължавам да доизграждам образа му. Благодаря ви сърдечно, момичета!❤️
  • С Митето минахме през произшествия,
    тръпки любовни, безброй пътешествия.
    Малко е тъжно, че стигнахме края,
    но изненади замисляш, си зная. ☺⚘
  • !!!
  • Роси, удоволствието беше взаимно, защото с коментарите си вие ми давахте ново вдъхновение! Благодарна съм и на теб, и на останалите, които го правиха с постоянство и с най-добри чувства!
  • За мен бе истинско удоволствие, Мари ! Ще очаквам с нетърпение книжката! Желая ти от сърце много успех! Ти го заслужаваш!
  • Мили момичета, надявам се Митето да продължи да ви бъде приятел и да го откриете на книжните щандове, вече като книжка! ❤️А защо не и да има продължение от студентските години на героя ни! 😃Благодаря ви за радушния прием, Деа, Миленче, Миночка, Иви! И за топлите коментари, с които насърчавахте обемния ми труд!🌹❤️😘
  • Скъпа Мари! Очаквам Митето на книжния пазар и те поздравявам за чудесната творба. Желая попътен вятър на книгата и твоят прекрасен герой!
    А защо не след време да станем свидетели и на студентския живот на героя!
    Успех, Мари!
  • Мария, разбрах,че с Митето се разделяме,но съм щастлива,че ми беше добър приятел! Тръгна в живота с увереност и мечта, която ще преследва! Любов и вяра, спътници да са му! Благодаря за удоволствието!
  • Митето порасна, Мария и ние заедно с него Сега е време да го видим в книжка - много забавна, интересна и полезна за деца и юноши - пораснали и непораснали
  • Ще ми липсва този твой сладур, Мари...
Предложения
: ??:??