Дневникът на (НЕ!)беладжията - 35
Е П И Л О Г
Мама ми каза, че дълги години
дневник е водела. Още във скрина
пази бележника, ситно изписан.
Аз го открих и направо бях слисан.
Бързо зачетох се, в него увлечен.
Че си приличаме, знаех го вече,
но че еднакви сме - не подозирах.
Себе си там в редовете откривах
и се замислях. А извод тревожен
мен ме преследваше. Бе ли възможно
трудната орис аз да пренапиша?
Искам в живота по-лесно да дишам
и под щастлива звезда да живея.
Тази чувствителност взел съм от нея,
но за характера не съжалявам.
Чуждата болчица аз да улавям,
да я откривам на всеки в очите
не е заплаха за мен, ако питате.
Таня сърце като моето носи.
В кал ще нагази за другия боса,
без колебание тя ще се хвърли.
Устрема няма да спрат бури върли
и затова аз така я обичам.
Нашите пътища са се затичали
и ще се срещнат във точка пресечна.
Знам, че сърцето отдал съм си вечно
и, че едва ли аз ще съжалявам!
Учим последна година и давам
всичко от себе си да е успешна.
Време за губене няма и грешно
ще е за глупости да го пилея.
Имам си цел. И, преследвайки нея,
чувствам по-умен, че вече съм станал.
Дядо ме пита дали аз съм хванал
здраво юздите в посока избрана.
Знае - помогна ми той да ги хвана
и затова съм му аз благодарен.
Ветеринаря селцето в България
чака си. Следват студентски години.
После животът ще бъде картина,
дето през дните си сам ще рисувам.
Днес е мечта това, но се вълнувам
и съм готов на мига да се случи.
Срещите в селския двор ме научиха,
че за живота във всичките форми
си отговорен. Така се заформи
в нужда ли някой е - да му помогна.
Мама, сърцето ми че е огромно
казва ми и от това е щастлива.
Нейната гордост поддържам ли жива,
ще е за пътя напред огледало.
Сториш ли всичко с мечта оживяла
в полета свой да летите нагоре,
значи и твоите родови корени
са допринесли това да се случи.
Дневника свой аз пред вас ше заключа
в скрина при този, изписан от мама.
Може в ръце да го видите само,
ако, от нещо объркан, посоката
в себе си търся, нагазил в дълбоките
мътни води на живота пред мене.
Време е сбогом със вас да си взема.
Дневниче, влизай сега в чекмеджето!
Ключа резервен търсете в сърцето.
К Р А Й
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
