Дни
Дойде за малко,
каза ми,
остана.
В празника ми делник,
в делника ми рана.
Не си отиваш,
заминаваш -
когато си поискаш и решиш.
Внезапно връщаш се, мълчиш.
Отворен ден, затворена врата -
посоки пет, пътеката една.
Разплитам мисли,
брод с думи не намирам.
Така на двата бряга
на общата река
мостове не градихме,
а плетохме въжета от любов....
И пак сега така?
И докога?
А в пет посоки тегли ме света,
а зная - пак към теб ще тръгна.
Къде е раят?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мая Тинчева Все права защищены
