Дойде за малко,
каза ми,
остана.
В празника ми делник,
в делника ми рана.
Не си отиваш,
заминаваш -
когато си поискаш и решиш.
Внезапно връщаш се, мълчиш.
Отворен ден, затворена врата -
посоки пет, пътеката една.
Разплитам мисли,
брод с думи не намирам.
Така на двата бряга
на общата река
мостове не градихме,
а плетохме въжета от любов....
И пак сега така?
И докога?
А в пет посоки тегли ме света,
а зная - пак към теб ще тръгна.
Къде е раят?
© Мая Тинчева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
