Дни
Дойде за малко,
каза ми,
остана.
В празника ми делник,
в делника ми рана.
Не си отиваш,
заминаваш -
когато си поискаш и решиш.
Внезапно връщаш се, мълчиш.
Отворен ден, затворена врата -
посоки пет, пътеката една.
Разплитам мисли,
брод с думи не намирам.
Така на двата бряга
на общата река
мостове не градихме,
а плетохме въжета от любов....
И пак сега така?
И докога?
А в пет посоки тегли ме света,
а зная - пак към теб ще тръгна.
Къде е раят?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Тинчева Всички права запазени
