kleopatrasv (Светлана Тодорова)
250 546
3 авг. 2010 г., 23:37

Дните ни 

  Поэзия » Белые стихи
631 0 3

 




Дните ни
усмихнато се протягат,
мързелуват бледо под сенки,
горят от любов
и се надяват
страстно да изплуват бистри
и чудно вълшебно да бягат,
като танцуват
или пробляскват с искри,
за да се търсят и улягват,
като се налюбуват пак до зори,
а после да ни изненадват
и поболяват до късни вечери
и да ни наставляват,
като настояват за Съдбите ни.
Дните ни
се опрощават,
а после събират в светлини,
извират от ручеи и засяват
цветя с невинно мили очи
и се съвещават,
като прочувствено се скъсяват в минути
или се удължават в часовете с мисли,
и се престарават
да са ежедневно радостни,
и настояват
да ги изпълваме с обичани думи...



© Светлана Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Любовта ни е необятна, Марина...а поезията само ни допълва!
    portishead

    Без теб,
    денят е само ден
    безкрайно дишащ
    и опасен.... ))
  • Вие сте поети, с нежни, чувствени и необятни сърца!!!
    Стиховете Ви събират всичката нежност и копнеж за нещо неописуемо!!!
  • До болка изпити
    и от болка родени
    в миговете обгорени
    и като мечти отлетели
    към теб
    и в теб
    се намерих
    без грях
    в душата на твоя храм
    ще бъда пак там
    по пътя
    на моите завръщания
    без страх
    те срещнах
    познал те
    стопил те
    обвил те
    стоплил те
    незабравил те
    влюбил те
    обичащ те
    намерил те
    в бездънните нощи
    от споделени дни...
Предложения
: ??:??