Дните ни
Дните ни
усмихнато се протягат,
мързелуват бледо под сенки,
горят от любов
и се надяват
страстно да изплуват бистри
и чудно вълшебно да бягат,
като танцуват
или пробляскват с искри,
за да се търсят и улягват,
като се налюбуват пак до зори,
а после да ни изненадват
и поболяват до късни вечери
и да ни наставляват,
като настояват за Съдбите ни.
Дните ни
се опрощават,
а после събират в светлини,
извират от ручеи и засяват
цветя с невинно мили очи
и се съвещават,
като прочувствено се скъсяват в минути
или се удължават в часовете с мисли,
и се престарават
да са ежедневно радостни,
и настояват
да ги изпълваме с обичани думи...
© Светлана Тодорова All rights reserved.
))
