kleopatrasv (Светлана Тодорова)
250 546
3.08.2010 г., 23:37 ч.

Дните ни 

  Поезия » Бели стихове
617 0 3

 




Дните ни
усмихнато се протягат,
мързелуват бледо под сенки,
горят от любов
и се надяват
страстно да изплуват бистри
и чудно вълшебно да бягат,
като танцуват
или пробляскват с искри,
за да се търсят и улягват,
като се налюбуват пак до зори,
а после да ни изненадват
и поболяват до късни вечери
и да ни наставляват,
като настояват за Съдбите ни.
Дните ни
се опрощават,
а после събират в светлини,
извират от ручеи и засяват
цветя с невинно мили очи
и се съвещават,
като прочувствено се скъсяват в минути
или се удължават в часовете с мисли,
и се престарават
да са ежедневно радостни,
и настояват
да ги изпълваме с обичани думи...



© Светлана Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Любовта ни е необятна, Марина...а поезията само ни допълва!
    portishead

    Без теб,
    денят е само ден
    безкрайно дишащ
    и опасен.... ))
  • Вие сте поети, с нежни, чувствени и необятни сърца!!!
    Стиховете Ви събират всичката нежност и копнеж за нещо неописуемо!!!
  • До болка изпити
    и от болка родени
    в миговете обгорени
    и като мечти отлетели
    към теб
    и в теб
    се намерих
    без грях
    в душата на твоя храм
    ще бъда пак там
    по пътя
    на моите завръщания
    без страх
    те срещнах
    познал те
    стопил те
    обвил те
    стоплил те
    незабравил те
    влюбил те
    обичащ те
    намерил те
    в бездънните нощи
    от споделени дни...
Предложения
: ??:??