До безкрая...
По пътя поела, не мога да спра напред все вървя...
Да те обичам е моя съдба, изгубена...
По пътя аз тичам, към тебе вървя, дано да те стигна...
Знай, ще те обичам докрай и сега чак до безкрая...
Звездите аз вечер самотна броя и гледам нататък...
Влюбена чак до полуда, сега пак тебе чакам...
Дали ще се върнеш при мене сега, наум аз се питам...
Обречена съм да съм жива така, когато те искам...
И срещам аз хора с различни лица край мене да скитат...
А търся те жадно в море от сърца, разбити да бият...
Дали ще те срешна аз питам нощта, къде да те търся...
И тихо посрещам отново деня към тебе пак тичам...
Къде си, любов, почти те достигам, към тебе вървя...
Ела и стопли ти мойта душа, за любов зажадняла...
Не ме търси дълго, аз съм тук и те чакам...
Ела и ме вземи ти цяла, сега да сме заедно до безкрая...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Владимирова Все права защищены
