18 февр. 2019 г., 09:38  

До болка разтворени очи

860 1 4

ДО БОЛКА РАЗТВОРЕНИ ОЧИ

 

И в грозното да видиш красота,

а в Дявола – Божествения ирис;

в едничък миг да сетиш вечността

и себе си у себе си да дириш.

 

И в тъмното да видиш ярък лъч,

а в тишината да дочуеш ноти

и плашещата, неспокойна глъч

на дремещите в тебе идиоти.

 

И от тленния тежък хомот

да въздигнеш душата си лека

към бездънния син небосвод

по ефирно-духовна пътека.

 

И в това, че животът е груб и жесток,

да прозреш изначалната мисъл на Бог.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Раммадан Л.К. Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря. Радвам се, че ти харесва.
  • "И в грозното да видиш красота,
    а в Дявола – Божествения ирис.
    В едничък миг да сетиш вечността
    и себе си у себе си да дириш.

    И в мрака гъст да видиш ярък лъч,
    а в тишината да дочуеш ноти
    и плашещата, неспокойна глъч
    на всички спящи в тебе идиоти."

    Проникновено и изразително. Много ми хареса.
  • Благодаря.
  • Хубаво пишеш, младеж!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...