До болка разтворени очи
ДО БОЛКА РАЗТВОРЕНИ ОЧИ
И в грозното да видиш красота,
а в Дявола – Божествения ирис;
в едничък миг да сетиш вечността
и себе си у себе си да дириш.
И в тъмното да видиш ярък лъч,
а в тишината да дочуеш ноти
и плашещата, неспокойна глъч
на дремещите в тебе идиоти.
И от тленния тежък хомот
да въздигнеш душата си лека
към бездънния син небосвод
по ефирно-духовна пътека.
И в това, че животът е груб и жесток,
да прозреш изначалната мисъл на Бог.
© Раммадан Л.К. All rights reserved.
