25 июл. 2020 г., 11:07

До Човека

828 2 0

Ако някога спреш да живееш на дребно,

ще осъзнаеш цената на много неща.
Например, колко огромна душа е потребна, 
за да платиш на всичко високата цена. 
Ако някога спреш, за да се огледаш, 
ще е нужно да затвориш очи, за да видиш.
Сърцето все някога пита накъде ще потегляш
и само ти си този, който ще решиш. 
Ако някога, Човеко, все пак се събудиш, 
дано не е късно за теб и за всичко. 
Дано някога загърбиш пътя, по който се губиш,
и спреш от себе си да се отричаш. 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...