25 июл. 2020 г., 11:07

До Човека

827 2 0

Ако някога спреш да живееш на дребно,

ще осъзнаеш цената на много неща.
Например, колко огромна душа е потребна, 
за да платиш на всичко високата цена. 
Ако някога спреш, за да се огледаш, 
ще е нужно да затвориш очи, за да видиш.
Сърцето все някога пита накъде ще потегляш
и само ти си този, който ще решиш. 
Ако някога, Човеко, все пак се събудиш, 
дано не е късно за теб и за всичко. 
Дано някога загърбиш пътя, по който се губиш,
и спреш от себе си да се отричаш. 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галина Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...