Jul 25, 2020, 11:07 AM

До Човека

  Poetry
821 2 0

Ако някога спреш да живееш на дребно,

ще осъзнаеш цената на много неща.
Например, колко огромна душа е потребна, 
за да платиш на всичко високата цена. 
Ако някога спреш, за да се огледаш, 
ще е нужно да затвориш очи, за да видиш.
Сърцето все някога пита накъде ще потегляш
и само ти си този, който ще решиш. 
Ако някога, Човеко, все пак се събудиш, 
дано не е късно за теб и за всичко. 
Дано някога загърбиш пътя, по който се губиш,
и спреш от себе си да се отричаш. 

 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...