1 сент. 2010 г., 13:37

До другата пролет

1.2K 1 6

До другата пролет

на Александър

Пролетта ми дойде със безкрили ята,
с глътки дъжд и гнезда, все студени до болка.
С търколила се в шепа като залък луна
и със кръст над небето ми голо – за покрив.

И земята заспа, уморена до смърт.
Уморена да ражда надежда без ропот.
Но взривих сто слънца и намерих си път.
Извървях се до край. И се върнах за още.

Пак ще стана небе. Ще обикна дъжда.
Ще се върне в крилете ми птичият полет.
Без да плача насън и със теб този път
да остана е време. До другата пролет.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елмира Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесни стихове!
    Радвам се, че ги открих!
  • Благодаря на всички!

    Божидаре (apeiron), стихът е лаишки Не ми е по силите да използвам такива силни, поетични и оригинални рими като например: "котарак-как", "блондинка-дружинка", "смутена-кретена", "отдам-срам", "края-зная", "пренебрежение-положение", "тия-шия", "вой-бой", "научил-заключил", "свои-твои" и прочее, и прочее... Тях ги оставям за вече усъвършенстваните и завършени поети като теб
    Но пък и лаиците като мен трябва да намерят своята ниша за изява
  • Но взривих сто слънца и намерих си път.
    Извървях се до край. И се върнах за още.
    Много, много хубав стих!
  • Стихотворението е МНОГО добро! Не само като постройка , а и като израз на чувства поднесени абстрактно. Уважавам този стил изключително!
  • Липсваше ми!
    Много чувствено, харесва ми!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...