1.09.2010 г., 13:37 ч.
До другата пролет
До другата пролет
на Александър
Пролетта ми дойде със безкрили ята,
с глътки дъжд и гнезда, все студени до болка.
С търколила се в шепа като залък луна
и със кръст над небето ми голо – за покрив.
И земята заспа, уморена до смърт.
Уморена да ражда надежда без ропот.
Но взривих сто слънца и намерих си път.
Извървях се до край. И се върнах за още.
Пак ще стана небе. Ще обикна дъжда.
Ще се върне в крилете ми птичият полет.
Без да плача насън и със теб този път
да остана е време. До другата пролет.
© Елмира Митева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря на всички!
Божидаре (apeiron), стихът е лаишки Не ми е по силите да използвам такива силни, поетични и оригинални рими като например: "котарак-как", "блондинка-дружинка", "смутена-кретена", "отдам-срам", "края-зная", "пренебрежение-положение", "тия-шия", "вой-бой", "научил-заключил", "свои-твои" и прочее, и прочее... Тях ги оставям за вече усъвършенстваните и завършени поети като теб 
Но пък и лаиците като мен трябва да намерят своята ниша за изява -
Но взривих сто слънца и намерих си път.
Извървях се до край. И се върнах за още.
Много, много хубав стих! -
Стихотворението е МНОГО добро! Не само като постройка , а и като израз на чувства поднесени абстрактно. Уважавам този стил изключително!
-
Липсваше ми!
Много чувствено, харесва ми! -
И до по-следващата и още,и още
Позравявам те,Елмира!Пак да кажа : Радвам се,че отново си тук
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Радвам се, че ги открих!