19 авг. 2020 г., 14:41

ДО ДРУГИЯ КАПАН

692 1 0

"Да, да"- отвърнала

(без да си спомня нищо).

Д. Габе

 

Амнезията е удобно милостива.

Спестява гняв след грозни думи -

въгленчета в кратера на спомени,

които тлеят, чакат своите часове.

Дали ще се превърнем в хора,

прозрели истината чиста,

/макар не всекиму по мярката/,

или ще се отдръпнем,

щом я мернем с очите чужди,

по-кротки и от бито псе.

Окатият ще приведе глава

и заоре в дълбокото на разума.

Поуката ще го споходи ли,

ако е само зрител ням?

Помагало и времето по своему -

и стигмите с коричка ще покрие.

Ще ги лекува след забравата.

До другия капан.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...