19 авг. 2020 г., 14:41

ДО ДРУГИЯ КАПАН

696 1 0

"Да, да"- отвърнала

(без да си спомня нищо).

Д. Габе

 

Амнезията е удобно милостива.

Спестява гняв след грозни думи -

въгленчета в кратера на спомени,

които тлеят, чакат своите часове.

Дали ще се превърнем в хора,

прозрели истината чиста,

/макар не всекиму по мярката/,

или ще се отдръпнем,

щом я мернем с очите чужди,

по-кротки и от бито псе.

Окатият ще приведе глава

и заоре в дълбокото на разума.

Поуката ще го споходи ли,

ако е само зрител ням?

Помагало и времето по своему -

и стигмите с коричка ще покрие.

Ще ги лекува след забравата.

До другия капан.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...