19.08.2020 г., 14:41

ДО ДРУГИЯ КАПАН

694 1 0

"Да, да"- отвърнала

(без да си спомня нищо).

Д. Габе

 

Амнезията е удобно милостива.

Спестява гняв след грозни думи -

въгленчета в кратера на спомени,

които тлеят, чакат своите часове.

Дали ще се превърнем в хора,

прозрели истината чиста,

/макар не всекиму по мярката/,

или ще се отдръпнем,

щом я мернем с очите чужди,

по-кротки и от бито псе.

Окатият ще приведе глава

и заоре в дълбокото на разума.

Поуката ще го споходи ли,

ако е само зрител ням?

Помагало и времето по своему -

и стигмите с коричка ще покрие.

Ще ги лекува след забравата.

До другия капан.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...