Запази една сълза.
Изплачи я,
докато ме няма.
Сгушена съм
в най-топлата гънка
на тъжното ти рамо.
Парят пръстите ти
по лудото ми тяло,
в стихове превърнато,
за да го притежаваш.
Ураган са очите ми
към теб полетели,
целувай ги вихърно,
докато не съм с тебе.
Изрисувай ми слънце,
да ме топлят лъчите му
в дългата зима
на твоето отсъствие.
Напролет,
напролет -
с кокичета
ще се срещнем със тебе.
Обещавам ти лято
жарко и парещо
до бездиханност.
Наесен ще се накичиме
с най-белите хризантеми.
Ку-ку-ру-ку-ку, Палома...
Обичай ме!
Докато ме няма.
Ку-ку-ру-ку-ку, Палома
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены