28 дек. 2023 г., 16:01

До камината

859 5 14

Зима е. Вятърът безмилостно навън фучи.

А ние влюбени и сгушени сме до камина.

Червено вино, смях, любов, искри,

всичко между нас е тъй красиво.

 

Питаш за живота ми преди.

Как да помня? Всичко с теб започна!

Каква била съм и кой ме нарани?

Не искам и да знам, щом твоята ръка докосвам!

 

Усмивката ти топли моят свят.

Целувка подпечатва често любовта ни.

Обещавам с нежност да те правя най-богат,

и ако сам си, споменът за мен да пàри!

 

Обещания пред огъня не ми шепти!

Искам в прегръдката ти да си помечтая.

Всяка зимна нощ пред камината да бъдем аз и ти,

в теб съдбата моя със сърцето си успях да разпозная!

 

28.12.2023 Ким Джаксън

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Боряна Христова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

14 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...