28.12.2023 г., 16:01

До камината

858 5 14

Зима е. Вятърът безмилостно навън фучи.

А ние влюбени и сгушени сме до камина.

Червено вино, смях, любов, искри,

всичко между нас е тъй красиво.

 

Питаш за живота ми преди.

Как да помня? Всичко с теб започна!

Каква била съм и кой ме нарани?

Не искам и да знам, щом твоята ръка докосвам!

 

Усмивката ти топли моят свят.

Целувка подпечатва често любовта ни.

Обещавам с нежност да те правя най-богат,

и ако сам си, споменът за мен да пàри!

 

Обещания пред огъня не ми шепти!

Искам в прегръдката ти да си помечтая.

Всяка зимна нощ пред камината да бъдем аз и ти,

в теб съдбата моя със сърцето си успях да разпозная!

 

28.12.2023 Ким Джаксън

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Христова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

14 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...