Dec 28, 2023, 4:01 PM

До камината

  Poetry » Love
841 5 14

Зима е. Вятърът безмилостно навън фучи.

А ние влюбени и сгушени сме до камина.

Червено вино, смях, любов, искри,

всичко между нас е тъй красиво.

 

Питаш за живота ми преди.

Как да помня? Всичко с теб започна!

Каква била съм и кой ме нарани?

Не искам и да знам, щом твоята ръка докосвам!

 

Усмивката ти топли моят свят.

Целувка подпечатва често любовта ни.

Обещавам с нежност да те правя най-богат,

и ако сам си, споменът за мен да пàри!

 

Обещания пред огъня не ми шепти!

Искам в прегръдката ти да си помечтая.

Всяка зимна нощ пред камината да бъдем аз и ти,

в теб съдбата моя със сърцето си успях да разпозная!

 

28.12.2023 Ким Джаксън

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Боряна Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...