До кога ще те обичам....
Много чувства в тебе инвестирах,
да се кръстя като в Бог в теб не спирах.
Без теб покой не откривах,
и да се надявам нощ и ден не спирах.
Може би ти искаш да си с друга,
може би аз ти бях на шега,
може би никога няма да узнаеш
колко ужасно всъщност ме боля.
Не ти показах много чувства,
не ти се клех в любовта
не ти паднах на колене,
това ли беше мойта вина!?
И другар в живота не намирам,
на където и да тръгна
в твоя образ все се взирам.
До кога ще сравнявам всеки с тебе,
до кога ще ме боли така,
ще ми мине ли някога,
или ще съм първата,
която от любов ще умра.
да се кръстя като в Бог в теб не спирах.
Без теб покой не откривах,
и да се надявам нощ и ден не спирах.
Може би ти искаш да си с друга,
може би аз ти бях на шега,
може би никога няма да узнаеш
колко ужасно всъщност ме боля.
Не ти показах много чувства,
не ти се клех в любовта
не ти паднах на колене,
това ли беше мойта вина!?
И другар в живота не намирам,
на където и да тръгна
в твоя образ все се взирам.
До кога ще сравнявам всеки с тебе,
до кога ще ме боли така,
ще ми мине ли някога,
или ще съм първата,
която от любов ще умра.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надя Георгиева Все права защищены
