До кога ще те обичам....
Много чувства в тебе инвестирах,
да се кръстя като в Бог в теб не спирах.
Без теб покой не откривах,
и да се надявам нощ и ден не спирах.
Може би ти искаш да си с друга,
може би аз ти бях на шега,
може би никога няма да узнаеш
колко ужасно всъщност ме боля.
Не ти показах много чувства,
не ти се клех в любовта
не ти паднах на колене,
това ли беше мойта вина!?
И другар в живота не намирам,
на където и да тръгна
в твоя образ все се взирам.
До кога ще сравнявам всеки с тебе,
до кога ще ме боли така,
ще ми мине ли някога,
или ще съм първата,
която от любов ще умра.
да се кръстя като в Бог в теб не спирах.
Без теб покой не откривах,
и да се надявам нощ и ден не спирах.
Може би ти искаш да си с друга,
може би аз ти бях на шега,
може би никога няма да узнаеш
колко ужасно всъщност ме боля.
Не ти показах много чувства,
не ти се клех в любовта
не ти паднах на колене,
това ли беше мойта вина!?
И другар в живота не намирам,
на където и да тръгна
в твоя образ все се взирам.
До кога ще сравнявам всеки с тебе,
до кога ще ме боли така,
ще ми мине ли някога,
или ще съм първата,
която от любов ще умра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Георгиева Всички права запазени
