До козирката на тавана
Някой пие бира със водка.
Аз я смесвам със самота.
Даже от нея замезвам, вместо сельодка
и запълвам не коремната, а душевната празнота.
Тя, душата ми, често, като хастар се обръща
и се вижда конецът й бял.
Горката, доста неща е преглъщала,
но не и гледката на вътрешен двор опустял,
в който крачат само сенки от спомени
и е от бездомните кучета препикан,
даже на бурените лечебните корени
сушат се на опиянения ми таван.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милко Христов Все права защищены
