3 июл. 2009 г., 16:58

До козирката на тавана 

  Поэзия » Другая
513 0 9

 

 

Някой пие бира със водка.

Аз я смесвам със самота.

Даже от нея замезвам, вместо сельодка

и запълвам не коремната, а душевната празнота.

Тя, душата ми, често, като хастар се обръща

и се вижда конецът й бял.

Горката, доста неща е преглъщала,

но не и гледката на вътрешен двор опустял,

в който крачат само сенки от спомени

и е от бездомните кучета препикан,

даже на бурените лечебните корени

сушат се на опиянения ми таван.

 

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??