Jul 3, 2009, 4:58 PM

До козирката на тавана 

  Poetry » Other
537 0 9

 

 

Някой пие бира със водка.

Аз я смесвам със самота.

Даже от нея замезвам, вместо сельодка

и запълвам не коремната, а душевната празнота.

Тя, душата ми, често, като хастар се обръща

и се вижда конецът й бял.

Горката, доста неща е преглъщала,

но не и гледката на вътрешен двор опустял,

в който крачат само сенки от спомени

и е от бездомните кучета препикан,

даже на бурените лечебните корени

сушат се на опиянения ми таван.

 

© Милко Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??