3.07.2009 г., 16:58 ч.

До козирката на тавана 

  Поезия » Друга
536 0 9

 

 

Някой пие бира със водка.

Аз я смесвам със самота.

Даже от нея замезвам, вместо сельодка

и запълвам не коремната, а душевната празнота.

Тя, душата ми, често, като хастар се обръща

и се вижда конецът й бял.

Горката, доста неща е преглъщала,

но не и гледката на вътрешен двор опустял,

в който крачат само сенки от спомени

и е от бездомните кучета препикан,

даже на бурените лечебните корени

сушат се на опиянения ми таван.

 

© Милко Христов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??