Eleya (Елия)
206 431
24 дек. 2017 г., 00:39

До края 

  Поэзия » Философская
431 1 3

...И понеже не зная докога и къде ще откарам,

всяка Коледа светла я посрещам с детински възторг.

Тоя ден Рождество е, но празнувам го сякаш под пара,

без да вярвам във Господ... Ала с мене е винаги Бог.

 

И понеже живея и дишам на сто оборота

във секунда... си мисля: "Докога ще препускам така?"

Като воден часовник все избързва край мене животът

и се вписва с минути в безнадеждна и дива река.

 

И не винаги искам, ала винаги нещо се случва,

та обръща монета налице като с огнен заряд.

Уж живея наяве, но с движения слепи налучквам

как да стигна до края с крачка-две ускорени назад.

© Елия Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??