Dec 24, 2017, 12:39 AM

До края 

  Poetry » Phylosophy
429 1 3

...И понеже не зная докога и къде ще откарам,

всяка Коледа светла я посрещам с детински възторг.

Тоя ден Рождество е, но празнувам го сякаш под пара,

без да вярвам във Господ... Ала с мене е винаги Бог.

 

И понеже живея и дишам на сто оборота

във секунда... си мисля: "Докога ще препускам така?"

Като воден часовник все избързва край мене животът

и се вписва с минути в безнадеждна и дива река.

 

И не винаги искам, ала винаги нещо се случва,

та обръща монета налице като с огнен заряд.

Уж живея наяве, но с движения слепи налучквам

как да стигна до края с крачка-две ускорени назад.

© Елия All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??