До края
...И понеже не зная докога и къде ще откарам,
всяка Коледа светла я посрещам с детински възторг.
Тоя ден Рождество е, но празнувам го сякаш под пара,
без да вярвам във Господ... Ала с мене е винаги Бог.
И понеже живея и дишам на сто оборота
във секунда... си мисля: "Докога ще препускам така?"
Като воден часовник все избързва край мене животът
и се вписва с минути в безнадеждна и дива река.
И не винаги искам, ала винаги нещо се случва,
та обръща монета налице като с огнен заряд.
Уж живея наяве, но с движения слепи налучквам
как да стигна до края с крачка-две ускорени назад.
© Елия All rights reserved.
