До края на света
Изронена. Като изпръхнал хляб.
И восъчно гореща. Като свещ.
Вървя. И всяка стъпка е вина.
И все по-непотребна -
като вещ,
целувам тихо камъните бели,
които този друм е сътворил...
За да ми бъдат твърдите постели.
Да ме обиват в жилавия тил.
Ръцете ми изтръгват се от мене,
остават ми болящи рамене...
Бледнеят и милувките стопени,
като вълни в притихнало море...
Гръдта ми се напълни със отрова
от бесните тресавищни змии.
За храма няма как да съм готова,
защото вече рядко ме боли!
А синьо е небето. Често плаче.
Подгизвах от сълзите му.
Пилях -
живителните капки. И ще крача.
По този път. До края на света.
И восъчно гореща. Като свещ.
Вървя. И всяка стъпка е вина.
И все по-непотребна -
като вещ,
целувам тихо камъните бели,
които този друм е сътворил...
За да ми бъдат твърдите постели.
Да ме обиват в жилавия тил.
Ръцете ми изтръгват се от мене,
остават ми болящи рамене...
Бледнеят и милувките стопени,
като вълни в притихнало море...
Гръдта ми се напълни със отрова
от бесните тресавищни змии.
За храма няма как да съм готова,
защото вече рядко ме боли!
А синьо е небето. Често плаче.
Подгизвах от сълзите му.
Пилях -
живителните капки. И ще крача.
По този път. До края на света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Катя Все права защищены
