катеринарина (Катя)
331 972
3.07.2007 г., 9:16 ч.

До края на света 

  Поезия
656 0 7
Изронена. Като изпръхнал хляб.
И восъчно гореща. Като свещ.
Вървя. И всяка стъпка е вина.
И все по-непотребна -
като вещ,
целувам тихо камъните бели,
които този друм е сътворил...
За да ми бъдат твърдите постели.
Да ме обиват в жилавия тил.
Ръцете ми изтръгват се от мене,
остават ми болящи рамене...
Бледнеят и милувките стопени,
като вълни в притихнало море...
Гръдта ми се напълни със отрова
от бесните тресавищни змии.
За храма няма как да съм готова,
защото вече рядко ме боли!
А синьо е небето. Често плаче.
Подгизвах от сълзите му.
Пилях -
живителните капки. И ще крача.
По този път. До края на света.

© Катя Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??