До Малкия принц
Помня, че съм роза (без бодли),
ала от опитомяване се уморих,
дори си спомням, че ме посади
наивно, лесно, на шега и в стих...
Атлазени разлистих цветовете,
листата - по-нежни и от кадифе,
имах и сноп с бурени, в нозете
впити, пиеха от моите сокове...
Загръщаше ме в нощите лунни,
едва докосвайки, безмълвно...
Мечтаех, раждах мисли блудни,
ясно беше, че ще бъде трудно.
После си тръгна, при лисицата,
опитомявайки и нея, запленен
намери онзи цвят в зеницата,
искрящ и мамещ, в нюанс зелен.
Какво, че бях роза (без бодли),
външността лъже, мога да бода...
Ашладиса ме трън, облагороди
мекото и гладкото... Вече дера.
(а)
17.09.2008г
(цикъл "Черно перо")
© Анета Саманлиева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
...същественото е невидимо за очите...
-
...- Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец...
Изненадах се, когато изведнъж разбрах откъде идва това тайнствено сияние на пясъка. Като малък живеех в старинна къща, в която според преданието имаше заровено съкровище. Разбира се, никой не го намери, а може би не го е и търсил. Но то омагьосваше цялата къща. Дълбоко в сърцето си моята къща криеше тайна...
- Да - казах на малкия принц, - все едно дали е къща или звезди, или пустиня. Това, което ги прави красиви, е невидимо!... -
истинската роза дере.....
поздрави вълчи!!! -
как обичам този Малък принц..
добър стих! -
"Какво, че бях роза (без бодли),
външността лъже, мога да бода...
Ашладиса ме трън, облагороди
мекото и гладкото... Вече дера."
Чудесно! -
Ще се връщам многократно тук...при теб Етчи, и твоето писмо!
А моето писмо ще остане нанаписано в сърцето ми...дали някога принца ще го разчете? Кой знае!?
Поздрави! Хареса ми стиха ти! -
Интересна си и тук, Ани!
Поздрави! -
Много ми хареса!Поздравления!
-
Много ми хареса, Ани!!! Поздравления!!!
-
Не знам какво да кажа...прочетох няколко пъти!!!
-
Прегръдка, Ани!
И розите без бодли бодът, макар и рядко!
Поздравявам те за стиха! -
!!!*
АКРОмомиче* -
Харесах!
Понякога тръните стават на венец...
Поздрави! -
Хм, поостанах тук...
Поздрави! -
...Изобщо не знаех какво да кажа. Чувствах се съвсем несръчен. Не знаех как да стигна до сърцето му или поне да го доближа. Страната на сълзите е толкова загадъчна...
-
Благодаря Симеон.
В "Малкият принц" на Антоан дьо Сент-Екзюпери, има чистота и красота:
"...Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, това ти стига, за да си щастлив, когато гледаш звездите. Мислиш си: „Моето цвете е там някъде…“ Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всичките звезди угасват! И това не било важно, така ли?..."
"...Какво значи «да опитомиш»?… … ако ме опитомиш, ние ще изпитваме необходимост един от друг. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света… …в живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми напомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прекрасно! Житото, което е златисто, ще ми напомня за теб. И ще обичам шума на вятъра в житата..."
"...Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна..."
"...Ако искам да видя пеперуди, трябва да изтърпя две-три гъсеници..."
Моето е поглед от обратната страна...
Поздрав и усмивка.
-
...През живота си имах голям брой срещи с голям брой сериозни хора. Живял съм много при възрастните. Виждал съм ги съвсем отблизо. Това не подобри особено мнението ми за тях.
Срещнех ли възрастен, който ми се струваше малко по-прозорлив, го проверявах с моята рисунка номер 1, която бях запазил. Исках да видя дали наистина разбира. Но винаги ми отговаряше: "Това е шапка." Тогава не му приказвах нито за змии боа, нито за девствени гори, нито за звезди. Приспособявах се към него. Говорех му за бридж, за голф, за политика и за вратовръзки. И възрастният оставаше много доволен, че се е запознал със също така разумен човек...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Прегръдки!