17 сент. 2008 г., 22:40

До Малкия принц

Поэзия » Другая

1.5K 0 18

Помня, че съм роза (без бодли),
ала от опитомяване се уморих,
дори си спомням, че ме посади
наивно, лесно, на шега и в стих...

Атлазени разлистих цветовете,
листата - по-нежни и от кадифе,
имах и сноп с бурени, в нозете
впити, пиеха от моите сокове...

Загръщаше ме в нощите лунни,
едва докосвайки, безмълвно...
Мечтаех, раждах мисли блудни,
ясно беше, че ще бъде трудно.

После си тръгна, при лисицата,
опитомявайки и нея, запленен
намери онзи цвят в зеницата,
искрящ и мамещ, в нюанс зелен.

Какво, че бях роза (без бодли),
външността лъже, мога да бода...
Ашладиса ме трън, облагороди
мекото и гладкото... Вече дера.

(а)

17.09.2008г

(цикъл "Черно перо")

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

krasimira1 (Красимира Колева)

Как успяваш мен многословната винаги да ме оставиш без думи?
Прегръдки!

2008-09-23T13:24:45+03:00
EliTa (Ели)

...същественото е невидимо за очите...

2008-09-18T23:30:32+03:00
Paur (Симеон Дончев)

...- Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец...
Изненадах се, когато изведнъж разбрах откъде идва това тайнствено сияние на пясъка. Като малък живеех в старинна къща, в която според преданието имаше заровено съкровище. Разбира се, никой не го намери, а може би не го е и търсил. Но то омагьосваше цялата къща. Дълбоко в сърцето си моята къща криеше тайна...
- Да - казах на малкия принц, - все едно дали е къща или звезди, или пустиня. Това, което ги прави красиви, е невидимо!...

2008-09-18T20:59:54+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

истинската роза дере.....
поздрави вълчи!!!

2008-09-18T19:32:07+03:00
laddydot (Мирелла )

как обичам този Малък принц.. добър стих!

2008-09-18T18:12:38+03:00