До Малкия принц
Помня, че съм роза (без бодли),
ала от опитомяване се уморих,
дори си спомням, че ме посади
наивно, лесно, на шега и в стих...
Атлазени разлистих цветовете,
листата - по-нежни и от кадифе,
имах и сноп с бурени, в нозете
впити, пиеха от моите сокове...
Загръщаше ме в нощите лунни,
едва докосвайки, безмълвно...
Мечтаех, раждах мисли блудни,
ясно беше, че ще бъде трудно.
После си тръгна, при лисицата,
опитомявайки и нея, запленен
намери онзи цвят в зеницата,
искрящ и мамещ, в нюанс зелен.
Какво, че бях роза (без бодли),
външността лъже, мога да бода...
Ашладиса ме трън, облагороди
мекото и гладкото... Вече дера.
(а)
17.09.2008г
(цикъл "Черно перо")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
добър стих!