Sep 17, 2008, 10:40 PM

До Малкия принц

Poetry » Other

1.5K 0 18

Помня, че съм роза (без бодли),
ала от опитомяване се уморих,
дори си спомням, че ме посади
наивно, лесно, на шега и в стих...

Атлазени разлистих цветовете,
листата - по-нежни и от кадифе,
имах и сноп с бурени, в нозете
впити, пиеха от моите сокове...

Загръщаше ме в нощите лунни,
едва докосвайки, безмълвно...
Мечтаех, раждах мисли блудни,
ясно беше, че ще бъде трудно.

После си тръгна, при лисицата,
опитомявайки и нея, запленен
намери онзи цвят в зеницата,
искрящ и мамещ, в нюанс зелен.

Какво, че бях роза (без бодли),
външността лъже, мога да бода...
Ашладиса ме трън, облагороди
мекото и гладкото... Вече дера.

(а)

17.09.2008г

(цикъл "Черно перо")

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

krasimira1 (Красимира Колева)

Как успяваш мен многословната винаги да ме оставиш без думи?
Прегръдки!

2008-09-23T13:24:45+03:00
EliTa (Ели)

...същественото е невидимо за очите...

2008-09-18T23:30:32+03:00
Paur (Симеон Дончев)

...- Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец...
Изненадах се, когато изведнъж разбрах откъде идва това тайнствено сияние на пясъка. Като малък живеех в старинна къща, в която според преданието имаше заровено съкровище. Разбира се, никой не го намери, а може би не го е и търсил. Но то омагьосваше цялата къща. Дълбоко в сърцето си моята къща криеше тайна...
- Да - казах на малкия принц, - все едно дали е къща или звезди, или пустиня. Това, което ги прави красиви, е невидимо!...

2008-09-18T20:59:54+03:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

истинската роза дере.....
поздрави вълчи!!!

2008-09-18T19:32:07+03:00
laddydot (Мирелла )

как обичам този Малък принц.. добър стих!

2008-09-18T18:12:38+03:00