13 июл. 2011 г., 21:30

До мене спят спомени

949 0 0

За пореден път се събуждам, а до мене спят спомени.

Тиха съм и на пръсти покрай тях се измъквам.

Във банята вече ме дебнат, смеят ми се, аз гоня ги,

но те ми крещят и надвита от тях, млъквам.

 

Полепят по мене нахално и започват да ми разказват,

а аз след 100-тния душ даже не мога да ги изтрия.

За тебе все ми говорят, като в ад ме наказват,

напомнят, че вече те няма, аз опитвам сълзите да скрия...

 

Извън къщи ме чакат, по всеки път, който поема,

а пък аз, колкото и да бягам, все съм зад тях - ти си пред мене.

Търсих много, но няма... исках чуждо сърце да наема,

Светът ми е вече поробен, душата ми - примирена.

 

И се опитвам да вярвам на тези, които май никой не слуша,

които разказват за времето и увещават, че то лекува...

Но от утре започвам, а днес пак там ще се сгуша,

ще полегна до спомена и отново ще засънувам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Момчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...