До минор
Когато предозирал съм с горчилките
и ляга мрак в тъгата на пиано,
Аз сипвам зной в душата на бутилката,
а музите са луди и пияни.
Когато натежава отчаяние,
защото някой пак си заминава,
събират вик от хиляди мълчания
обречените на забрава.
Аз чувам нощем шепота на виното
сред паузите на ридаещ вятър.
И сричаше си зимата в комините
измислици за циганското лято.
Но има още пристани за живите
в небесната безбрежност на звездите.
Танцуваха неземно самодивите
с усмивки от съня на Афродита.
Но вече позабравиха ме музите
и явно песента ми е изпята.
Магия има в „Малка нощна музика“
и блясъка на „Лунната соната“.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ради Стефанов Р Все права защищены
