radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
25.03.2020 г., 20:01 ч.

До минор 

  Поезия » Друга
744 2 10

 

 

Когато предозирал съм с горчилките

и ляга мрак в тъгата на пиано,

Аз сипвам зной в душата на бутилката,

а музите са луди и пияни.

 

Когато натежава отчаяние,

защото някой пак си заминава,

събират вик от хиляди мълчания

обречените на забрава.

 

Аз чувам нощем шепота на виното

сред паузите на ридаещ вятър.

И сричаше си зимата в комините

измислици за циганското лято.

 

Но има още пристани за живите

в небесната безбрежност на звездите.

Танцуваха неземно самодивите

с усмивки от съня на Афродита.

 

Но вече позабравиха ме музите

и явно песента ми е изпята.

Магия има в „Малка нощна музика“

и блясъка на „Лунната соната“.

 

 

 

 

 

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??