До минута
"Пред нас е цяла вечност - да забравим"
Кремена Стоева
Забравям те. По малко и на глътки.
Забравям, че без теб не ми е същото...
По стълбите се качват чужди стъпките -
забравям, че изобщо има връщане.
Че мен ме има (някъде в пространството) -
едно кълбо от глухи безразличия...
Забравям, че е нужно постоянство,
за да забравиш, че си бил обичан.
А някъде светът разлива чашите
в пиянски тост за до-животно помнене
и скача срещу времето, уплашен
от вечността му - празна и бездомна.
Но аз не пия с него. И в сърцето ми
отдавна вече храмът му е срутен...
Забравям те - премерено, разчетено,
със точност до последната минута...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Все права защищены
