adiveil
16 результатов
Премълчаха деня тополите
край самотния речен бряг.
Със небето
преди говореха...
Днес са просто към него праг. ...
  3772  76 
Благодаря ти, Дар -
за голямата поезия и за малките неща,
които ме правят щастлива!
Препънаха ме думите ти. Стресна ме
огромната им мощ - недоизказана, ...
  2817  71 
"Пред нас е цяла вечност - да забравим"
Кремена Стоева
Забравям те. По малко и на глътки.
Забравям, че без теб не ми е същото...
По стълбите се качват чужди стъпките - ...
  2354  64 
Съжаляваш ли, Господи, дето направил си хората
и по лъч светлина за душата на всеки си дал?
Ние нямаме нужда от слънце и сини простори.
Сто слънца да ни пратиш - и тях ще замерваме с кал.
Ние можем да молим за хляб, за насъщна коричка, ...
  1693  47 
Прибирам се. Посреща ме дъждът -
студен, като сърцето ми разбито...
Не искам да ме помни този град
или защо се връщам да ме пита.
Изминаха години. Много прах ...
  2737  54 
Да спрем дотук - преди да се удавим
в притеглящата ласка на прибоя...
Аз искам тази вечер да забравя,
че някога... до вчера... бях и твоя.
Аз искам пред очите на морето, ...
  2249  55 
Запомних те с къщи, от топлото слънце огрени,
и с вятъра, който, оставен на себе си сам,
сновеше, разгърден и див, между тебе и мене
и молеше част от възторга си жив да му дам.
Запомних те с утрото, тихо надничащо в двора, ...
  1430  20 
Душата ми разтегна се до скъсване
под тази закъсняла вече ласка.
А грубите ти пръсти я отблъскват -
до дрипавост, до кръв сега я драскат.
Но пак е твоя. Твоя до ограбване. ...
  2057  21 
Моят стих изтъня - като стара, преносена риза.
Избеля от сълзи, неизплакани още дори.
Затова по-добре в него този път да не влизаш.
Ще го кърпя сама. Може би ще успея... или...
Бягат думите пак, разпилени от вятъра, чужди. ...
  1318  29 
(посветено)
Не тъгувай по измамно бъдеще,
по щастие, измислено от хората.
Понякога го търсим и се връщаме,
залитайки от пътя и умората. ...
  1013  19 
Море и буря. Склона на вълна.
Безмълвен вятър, бръснещ сетивата.
Проблясък бърз и черна тъмнина.
Душевен смут. И дъно на душата.
Мирише на бои. Кована мед. ...
  915  16 
Днес раздялата идва естествено.
За последно с тъга ме целуваш.
Любовта, този стар пътешественик,
просто вдигна платна и отплува.
Без писма във бутилка и прочие ...
  2070  19 
Не ми се спира. Искам още малко
да ровя с шепи пухкавия сняг.
Животът ми е шеметна пързалка -
летя надолу. И след малко пак.
И с ужас див косите ми се веят ...
  1189  28 
Ти никога не ме погали с длани
и никога не ме целуна с плам.
Не излекува множеството рани,
които всъщност бе нанесъл сам.
Не ми прости, че винаги съм твоя - ...
  1040  29 
Художнико, да беше ме познавал,
когато бях дете и нямах нищо,
а всеки ден по нещичко раздавах
и всеки ден в сърцето си разнищвах
най-простички надежди и събития. ...
  1720  44 
Тук вече няма кой да ме посрещне...
Стоим на гарата - багажът ми и аз.
Вали ни дъжд и сигурно сме смешни
на хората, минаващи край нас.
Стоим и чакаме. Какво? Съдбата? ...
  1661  45 
Предложения
: ??:??