29 мая 2008 г., 12:55

“До моя верен спътник за вечните дни”

1.2K 0 2
 

 

 

Моята малка бяла магия

С неизказано шеметна мощ

Моята жадно даряваща щедра стихия

Идваща тайно всеки миг всяка нощ

 

Избавила сърцето от сивия тежък покой

Моя теглеща бездна от топлина

Най-вярното определение за теб мили мой

Е моята най-търсена сродна душа

 

Искам само свенливия изгрев

Ревностно криещ своя образ от нас

Аз в прегръдката твоя да срещам

На прага на нашия свят съграден от елмаз

 

А пръстите вечно сплетени в своя трепетен танц

Да рисуват шеметни валсови кръгове

Носени от ритъма на биещите ни сърца

Завинаги сраснали се в безпределната цялост

На една бездънна ангелска душа...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...