May 29, 2008, 12:55 PM

“До моя верен спътник за вечните дни”

  Poetry » Love
1.2K 0 2
 

 

 

Моята малка бяла магия

С неизказано шеметна мощ

Моята жадно даряваща щедра стихия

Идваща тайно всеки миг всяка нощ

 

Избавила сърцето от сивия тежък покой

Моя теглеща бездна от топлина

Най-вярното определение за теб мили мой

Е моята най-търсена сродна душа

 

Искам само свенливия изгрев

Ревностно криещ своя образ от нас

Аз в прегръдката твоя да срещам

На прага на нашия свят съграден от елмаз

 

А пръстите вечно сплетени в своя трепетен танц

Да рисуват шеметни валсови кръгове

Носени от ритъма на биещите ни сърца

Завинаги сраснали се в безпределната цялост

На една бездънна ангелска душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...