May 29, 2008, 12:55 PM

“До моя верен спътник за вечните дни”

  Poetry » Love
1.2K 0 2
 

 

 

Моята малка бяла магия

С неизказано шеметна мощ

Моята жадно даряваща щедра стихия

Идваща тайно всеки миг всяка нощ

 

Избавила сърцето от сивия тежък покой

Моя теглеща бездна от топлина

Най-вярното определение за теб мили мой

Е моята най-търсена сродна душа

 

Искам само свенливия изгрев

Ревностно криещ своя образ от нас

Аз в прегръдката твоя да срещам

На прага на нашия свят съграден от елмаз

 

А пръстите вечно сплетени в своя трепетен танц

Да рисуват шеметни валсови кръгове

Носени от ритъма на биещите ни сърца

Завинаги сраснали се в безпределната цялост

На една бездънна ангелска душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...