May 29, 2008, 12:55 PM

“До моя верен спътник за вечните дни”

  Poetry » Love
1.2K 0 2
 

 

 

Моята малка бяла магия

С неизказано шеметна мощ

Моята жадно даряваща щедра стихия

Идваща тайно всеки миг всяка нощ

 

Избавила сърцето от сивия тежък покой

Моя теглеща бездна от топлина

Най-вярното определение за теб мили мой

Е моята най-търсена сродна душа

 

Искам само свенливия изгрев

Ревностно криещ своя образ от нас

Аз в прегръдката твоя да срещам

На прага на нашия свят съграден от елмаз

 

А пръстите вечно сплетени в своя трепетен танц

Да рисуват шеметни валсови кръгове

Носени от ритъма на биещите ни сърца

Завинаги сраснали се в безпределната цялост

На една бездънна ангелска душа...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...