О, Българийо любима, защо направи
ти така, децата ни от тука да заминат?
Там нейде в чуждата земя,
гръб да превиват за хляб и за вода.
А моето сърце сега е свито от болка и тъга,
но нищо, казват други, нали е за добро.
Затова сега ще вдигна горе глава
и с усмивка ще изпратя моята
сестра. Там нейде в чуждата
страна, да се бори сам–сама.
Върви напред, сестрице мила,
бори се с цялата си сила,
а когато стигнеш ти целта,
ела си бързо у дома.
Тук във родната страна,
защото тук със свитички
сърца те чакат
МАЙКА, БРАТ, СЕСТРА!!!
© Виолета Денчева Все права защищены