До моята сестра
О, Българийо любима, защо направи
ти така, децата ни от тука да заминат?
Там нейде в чуждата земя,
гръб да превиват за хляб и за вода.
А моето сърце сега е свито от болка и тъга,
но нищо, казват други, нали е за добро.
Затова сега ще вдигна горе глава
и с усмивка ще изпратя моята
сестра. Там нейде в чуждата
страна, да се бори сам–сама.
Върви напред, сестрице мила,
бори се с цялата си сила,
а когато стигнеш ти целта,
ела си бързо у дома.
Тук във родната страна,
защото тук със свитички
сърца те чакат
МАЙКА, БРАТ, СЕСТРА!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Денчева Всички права запазени