elmaz93 (Елмаз)
92 358
28 июн. 2016 г., 11:36

До онези, в чиито сърца не успяхме да посеем обич 

  Поэзия » Другая
948 1 1

Много е странно,
защо живеят хора, 
в които няма нищо човешко?

И защо е нужно
да нанасят удари
на такива с човешко самосъзнание?

Много е странно...

колко много сме преболедували,
боледуваме
и ще се разболяваме

още и още. 
Защото те са около нас 
Има такива, дори и в сърцата ни.

Удрят ни, нищят ни, чупят и почти ни убиват.
А ние 
само драпаме,
защото знаем,
че от това, уж, не се умира

То само леко ни убива.

 

До онези, в чиито сърца не успяхме да посеем обич.

© Елмаз Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми...и аз съм си задавала тези въпроси. И е така, това което не ни убива ни прави по - силни. Докоснаха ме стихотворението и посланието. Но дори и те, които са без сърце...те също страдат, защото не виждат друг изход и може би не искат и не могат да познаят добре тази обич и затова тя трябва да им се показва, да продължаваме да им изпращаме съобщение, опитвайки си да посеем обич...
    Поздравления! Хареса ми и как е написано, че е написано .
Предложения
: ??:??