До онези, в чиито сърца не успяхме да посеем обич

Поэзия » Другая

1.1K 1 1

Много е странно,
защо живеят хора,
в които няма нищо човешко?

И защо е нужно
да нанасят удари
на такива с човешко самосъзнание?

Много е странно...

колко много сме преболедували,
боледуваме
и ще се разболяваме

още и още.
Защото те са около нас
Има такива, дори и в сърцата ни.

Удрят ни, нищят ни, чупят и почти ни убиват.
А ние
само драпаме,
защото знаем,
че от това, уж, не се умира

То само леко ни убива.

До онези, в чиито сърца не успяхме да посеем обич.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Kalia1117 (Лили Вълчева)

Хареса ми...и аз съм си задавала тези въпроси. И е така, това което не ни убива ни прави по - силни. Докоснаха ме стихотворението и посланието. Но дори и те, които са без сърце...те също страдат, защото не виждат друг изход и може би не искат и не могат да познаят добре тази обич и затова тя трябва да им се показва, да продължаваме да им изпращаме съобщение, опитвайки си да посеем обич...
Поздравления! Хареса ми и как е написано, че е написано .

2016-06-28T13:24:38+03:00