До онези, в чиито сърца не успяхме да посеем обич
Много е странно,
защо живеят хора,
в които няма нищо човешко?
И защо е нужно
да нанасят удари
на такива с човешко самосъзнание?
Много е странно...
колко много сме преболедували,
боледуваме
и ще се разболяваме
още и още.
Защото те са около нас
Има такива, дори и в сърцата ни.
Удрят ни, нищят ни, чупят и почти ни убиват.
А ние
само драпаме,
защото знаем,
че от това, уж, не се умира
То само леко ни убива.
До онези, в чиито сърца не успяхме да посеем обич.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмаз Всички права запазени
