13 июл. 2016 г., 15:23

До отричане

791 0 3

 

 

 

Дълго след това 
ще дишам трудно.
Че свило се е синьото небе.
Няма да те има.
Ти си тръгна.
И всичкото обичане ми взе.
След теб ще имам 
залези в очите.
И белите ми листи 
ще са пълни с чернови.
Чувства от споделяне измити.
Истини, от които ще боли.
Някой ден отново ще те срещна.
И след всичко
пак ще те обичам. 
Мъничко. Поне така си мисля.
Хората се сбъдват.
До отричане.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Някоя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...