Jul 13, 2016, 3:23 PM

До отричане

  Poetry
790 0 3

 

 

 

Дълго след това 
ще дишам трудно.
Че свило се е синьото небе.
Няма да те има.
Ти си тръгна.
И всичкото обичане ми взе.
След теб ще имам 
залези в очите.
И белите ми листи 
ще са пълни с чернови.
Чувства от споделяне измити.
Истини, от които ще боли.
Някой ден отново ще те срещна.
И след всичко
пак ще те обичам. 
Мъничко. Поне така си мисля.
Хората се сбъдват.
До отричане.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...