13 янв. 2008 г., 21:19

До поискване 

  Поэзия » Любовная
688 0 13
                                                                    "Една голяма любов
                                                                      и нищо повече"...
  
Ничком падаме, но заедно не ни боли
и лекът от сърцето болката топи.
В бездна слизаме през дните си
                                                  мъртвешки,
там блещукат светлинки,
                                                  по човешки.
Въздухът спокоен е и яростно не вий,
няма, няма думи разпнати на две,
гравирани изящно са душите ни,
с двоен дъх и обещани, и потулени.
Няма, няма и чуждо съзвездие
или галактика от безсърдечие...

... Там последен е пристанът на моите дни,
с увод, без край разлял се в твоите очи
и с любовта единствена и яко пазена -
до поискване - от сърцето изпратена.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??