До поискване
"Една голяма любов
и нищо повече"...
Ничком падаме, но заедно не ни боли
и лекът от сърцето болката топи.
В бездна слизаме през дните си
мъртвешки,
там блещукат светлинки,
по човешки.
Въздухът спокоен е и яростно не вий,
няма, няма думи разпнати на две,
гравирани изящно са душите ни,
с двоен дъх и обещани, и потулени.
Няма, няма и чуждо съзвездие
или галактика от безсърдечие...
... Там последен е пристанът на моите дни,
с увод, без край разлял се в твоите очи
и с любовта единствена и яко пазена -
до поискване - от сърцето изпратена.
и нищо повече"...
Ничком падаме, но заедно не ни боли
и лекът от сърцето болката топи.
В бездна слизаме през дните си
мъртвешки,
там блещукат светлинки,
по човешки.
Въздухът спокоен е и яростно не вий,
няма, няма думи разпнати на две,
гравирани изящно са душите ни,
с двоен дъх и обещани, и потулени.
Няма, няма и чуждо съзвездие
или галактика от безсърдечие...
... Там последен е пристанът на моите дни,
с увод, без край разлял се в твоите очи
и с любовта единствена и яко пазена -
до поискване - от сърцето изпратена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
